Какво е да се отраснал в сърцето на София и всички пътища да водят към Докторската градина? Да превръщаш с детската си фантазия руините в места за забавления? Да виждаш от балкона някои от знаковите забележителности на столицата и да познаваш романтиката на задните дворове? Какво означава познанието за родния град и гордостта, че си „самоук“ в неговото постигане?
За всичко това говори един млад театрален автор: Лило Петров. Трето поколение писател /син е на Теодора Димова и внук на Димитър Димов/, той ще ни упъти в София, която за него е неизчерпаемо находище на сюжети. От непостигнатата докрай детска мечта да се изкачи на върха на Докторския паметник, през „коневръза“ на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, през звуковата кабина на Народния театър до първото признание като автор: наградата за драматургия на конкурса на НБУ, Лило Петров непрекъснато преплита пътищата си с града. И знае накъде да поведе всеки, който иска да види София през очите му: позната-непозната и лесна за влюбване.
