„Да дарим за тези, които ни спасяват“
Д-р Стефан Чернодрински, специалист по вътрешни болести в Университетската Болница на щата Илинойс в Чикаго
Д-р Стефан Чернодрински завършва медицина в България през 1995 година. Първо работи в болницата в Ботунец, после специализира вътрешни болести в Пета градска болница. През 2004 година заминава за Чикаго за специализация по вътрешни болести в болницата Кук Каунти (Окръжна Кук). След приключването ѝ остава в същата болница до 2015 г., когато се мести в Университетската Болница на Илинойс в Чикаго, където работи и в момента. От две години има доцентска степен, работи и в спешно отделение във Ветеранската Администрация. Преподава на студенти, ръководи собствена специализантска програма по ултразвук. По време на отпуската си в България през септември, по своя инициатива представи пред лекарите от клиниките по вътрешни болести и кардиология в „Пирогов“ нов метод за ултразвуково изследване „до леглото на пациента“ Point of Care Ultrasound (POCUS).
Направихте презентация пред колегите си от болница „Пирогов“ на нов ултразвуков метод – какво точно представихте?
Представих концепцията за ултразвуково изследване при леглото на болния. Става въпрос за медицинска диагностична ехография и за медицински манипулации под ултразвуков контрол. Ултразвуковото изследване в този случай се прави от интернист или специалист по вътрешни болести. В други случаи може да е лекар по спешна медицина или интензивист. Ехографията не е нов метод. Но двете новости за България, които представих, са портативните апарати и метода на фокусирана ехография при леглото на болния. Носех със себе си два апарата - портативен с размер на лаптоп, модел отпреди 12-13 години, и джобен трансдюсер, който се свързва към смарт телефон или таблет. Това е новост, апаратите са много по-евтини, единият стои дори в джоба на лекаря, и лесно се използват при леглото на болния. Втората новост е използването им за вземане на бързи решения. В Америка този метод се прилага от специалистите по спешна медицина, когато е важно за по-малко от час да се уточни диагнозата или да се намалят възможните диагнози. Тази информация може да се получи след 20-30 секунди до няколко минути при ултразвуково изследване до леглото на болния. При физикалния преглед често тази информация е неточна. Представената концепция отговаря на специфични клинични въпроси. Например, при пациент в шок, дали става въпрос за кардиогенен или за хиповолемичен шок, и ще има ли полза от вливане на течности. При пациент с подут крак, дали има венозна тромбоза, което може да се установи сравнително бързо. Предимството е в бързо вземане на решения до леглото на болния. Приложението е в спешната медицина и в интензивното лечение, но все повече и повече методът навлиза във вътрешните болести, което практикувам аз.
Ултразвуковият метод необходим ли е за болница като „Пирогов“?
Абсолютно задължително е „Пирогов“ да има няколко такива устройства, както и обучени лекари, които да работят с тях и да могат да вземат решения. В Америка те започнаха да се използват първо в спешната медицина. „Пирогов“ е не само най-голямата и известна спешна болница, но е и национален институт за спешна медицина. Затова трябва да има такива устройства в спешните, в интензивните, във вътрешните кабинети. Както казах, устройствата не са толкова скъпи. От това, което видях по време на презентацията, колегите се интересуват и са ентусиазирани да се обучат. Аз искам да се ангажирам в бъдеще с обучението им. Защото е много важно и защото го приемам като мой дълг на българин, роден и получил образованието си в България. Бих искал да споделя всичко, което зная и мога и съм сигурен, че ще се намери начин да постигнем целта. Тази презентация пред колегите от клиниките по вътрешни болести и кардиология беше импровизирана, по моя инициатива, без финансиране. Използвах отпуската си, но съм убеден, че в бъдеще ще има повече възможности да помагам и да споделям.
Каква е цената на тези нови за България устройства?
Цената в Америка за портативните апарати с размер на лаптоп е 40-50 хиляди долара и нагоре. Но в сравнение с масивните ултразвукови апарати, които са до 200 хиляди долара, стойността е несравнима. Джобното по размер устройство струва 2 000 долара в САЩ, но тъй като непрекъснато излизат нови варианти, цената ще пада.
Във вашата практика досега колко пъти този метод ви е помагал?
Моята специалност е вътрешни болести, аз лекувам лежащо болни. Като хоспиталист и интернист работя със специализанти и студенти в университетска болница. Минавам визитация и преглеждам винаги с ехограф на разположение, или в джоба ми, или на етажа. Използвам ехография постоянно. Има препоръки от професионалната организация на хоспиталистите в Америка, какво може да се изследва с апаратите – цяло тяло, сърце, бял дроб, вени, меки тъкани. Засега няма достатъчно информация дали наистина това изследване променя хода на лечението, дали намалява смъртността, болничния престой. Аз вярвам, че го прави. В момента обобщаваме нашите данни с цел анализ.
Използва ли се методът за установяване на заболяване, вследствие на Ковид 19?
Да, използва се навсякъде по света при пациенти с Ковид, когато лекарите владеят методиката и имат на разположение апарат. Ултразвукът на бял дроб и плевра при Ковид инфекция е много сходен с образа на скенер на бял дроб. При Ковид инфекция има типичен образ – множество периферни лезии достигащи плеврата, които са двустранни и дифузни, които се виждат ясно и на скенер, и на ехограф. От пациентите които съм гледал ехографски, всички, които бяха приети в болница и имаха нужда от кислород, бяха със сериозни изменения. Въпросите, които засега нямат категоричен отговор обаче са – може ли да се използва ехографията за прогноза или за диагноза. Опитваме се да отговорим , но заболяването е доста ново и се нуждаем от повече информация.
Основното предимството е бързината, така ли?
Сравнено с рентгеновото изследване на бял дроб, ултразвукът е много по-чувствителен към лезиите. Пациентът не се натоварва с излишно облъчване както е при скенера. Процедурата е много по-бърза, в рамките на 1 минута. Вместо да се поръчва скенер, да се чака, да се използва транспорт, да се дезинфекцира залата на скенера, образът се получава почти веднага.
Като стана дума за пандемията, как се справяте в Америка, в болницата, където работите?
Ситуацията никак не е лека. Трудно е да си го представите, без да го видите и да го изпитате на гърба си. Но не сме спирали да работим. В някаква степен в Чикаго не беше така тежко, както в Ню Йорк, например. В пика на пандемията в нашата болница перманентно имаше по 75 лежащо тежко болни. В съседната болница – те бяха около 200. Не си спомням досега да ми е било толкова напрегнато и тежко, откакто съм завършил медицина преди 25 години. Радвам се, че сега като лекари знаем много повече за болестта. Вече знаем, че ако медицинските работници спазват всички мерки, могат да се предпазят успешно.
Кажете, как точно се предпазвате?
Няколко са простите неща. Четох, че те се препоръчват и в България, но за съжаление не се приемат от част от хората и от професионалистите. Болните с Ковид се изолират в отделни части на болницата, в идеалния случай - с негативно въздушно налягане. Медицинските работници задължително носят еднократни или многократни престилки. Многократните се дезинфекцират след всяко ползване. Следващото важно изискване е носенето на респираторна маска със степен на филтрация поне 95% и плътно прилепване по лицето. Ако предстои високорискова процедура като интубиране, се използва скафандър, който пречиства въздуха. Третата предпазна мярка са очила, шлем или маска за очите и разбира се, ръкавици. Постоянно миене не ръце и дистанциране след визитация, носене на маска навсякъде в болницата също са важни правила.
Какво е положението в момента в болницата в Чикаго?
Сега е малко по-леко след стриктните мерки. Първоначалните мерки не бяха толкова строги, както са били в България в началото. Но е факт, че налагането им допринесе тежко болните да намалеят. В нашата болница успяхме да намалим тежко болните до 10, в момента са под 20. Вече знаем как да се справяме с проблема, как да се предпазваме. За съжаление, няма особени новости в лечението. Правим това, което се прави и в България – лекуваме с плазма, ремдисивир, противосъсирващи, кислородолечение, кортикостероиди.
Как в американските болници се купува апаратурата, която е важна за лекарите и пациентите?
Има различни модели, но в повечето случаи апаратурата се купува от болницата. Понякога е трудно да бъде убедено ръководството, но вече сме на етап, когато има разбиране. Джобният апарат е лично мой, аз си го купих. Някои по-богати клиники купуват и собствени апарати. Има и дарения, но те обикновено са за лаборатории, за научни изследвания, за детски болници, за изследвания на рака. Съвременната спешна медицина, вътрешните болести, лежащо болните се нуждаят от тази ултразвукова методика. Цената е такава, че болниците би трябвало да могат да си го позволят. Обучението също е много важно. Надявам се скоро тази концепция да стане по-известна и да се използва повече в България. Имам намерение да организирам заедно с мои колеги от Америка семинари и обучения. Говорил съм с мнозина от тях и те биха го направили като доброволна дейност. Искам да участвам в развиването на тази концепция в България.
